неделя, 3 април 2016 г.

На дъщеря ми

На 18 е странно… На 18 всичко се променя!

Мило мое пате, ти вече порасна. Порасна в свят, който със сигурност не е най-доброто, което заслужаваше. Много малка опозна болката от раздялата, а малко по-късно и ужаса на предателството.

Отрасна в свят, който ние възрастните изградихме като свят на лъжа и лицемерие, свят без ясни ценности, свят, в който властват човешката алчност, завист и злоба…

Но светът е и прекрасен, животът също е прекрасен, а твоят истински живот едва сега започва! И запомни – светът не е мястото, светът са хората до теб!

Знам, че до сега ти беше трудно, по трудно от колкото е редно, но знам и, че трудното тепърва ти предстои, а ти си по-подготвена.

Сега е моментът да ти дам съвети…., но няма. Няма, защото ти вече знаеш по-добре от мен, че за хората се съди не по това, което ти говорят, а по това, което правят за теб. Знаеш, че и истинските хора съдят по същия начин за теб. И тези истински хора винаги ще ги има и няма да те изоставят или предадат

Знаеш, че предателството се прощава, но не се забравя, защото, който един път те е предал, пак ще го направи рано или късно.

Знаеш че завистта и сравняването са лош съветник и раждат единствено злоба и нещастие.

Знаеш, че да злословиш и да прехвърляш проблема върху другите е недостойно и сигурен признак на слабост. Знаеш, че трябва да стоиш на страна от такива хора. Те са нещастни по природа и правят околните нещастни.

Знаеш, че никога не трябва да плащаш за вниманието на другите… по какъвто и да е начин. Ти заслужаваш цялото внимание на света, повярвай ми.

Знаеш че винаги е по-добре да подадеш ръка, отколкото да чакаш да ти подадат.

Знаеш, че е много по-добре да се провалиш отколкото да мамиш …или въобще да не опиташ

Знаеш, че трябва да слушаш себе си и сърцето си, а не тълпата. И никога да не слушаш завистта и алчността…

Знаеш, че за да можеш да побеждаваш, трябва да умееш и да губиш. Но всяка загуба ти дава необходимия опит за следващата победа

Знаеш, че да се бориш, означава да успееш. Ти можеш!

Всъщност ти си много по-подготвена за този живот отколкото бях аз на твоята възраст.

Знаеш също, че не съм най-добрия баща на света. но знаеш и, че, както до сега винаги съм бил до теб, така и в трудните моменти в предстоящия ти живот можеш да се опираш на мен. Докато мога да стоя изправен!

Трябва да ти дам поне един съвет, няма начин - все пак съм твоя тати. Кратък е: „Силно вярвай в себе си и… в доброто у хората!” Останалото само ще се нареди

Честито порастване, Пате! Обичам те!