Напоследък все по-често в пространството (разбирай – интернет, приятелски кръгове, клюки, печатни издания и т.н.) се разсикват екзестенциални теми като „смисълът на живота”, „кариерата”, „семейството”, „разводът” и пак „кариерата и кризите на средната възраст”.
Може би защото съм точно в подстъпите на тази „средна възраст” или защото се срещам постоянно с много и различни хора, неизбежно се включих в размислите и разсискванията на тези теми. С приятели, с познати, с хора с които се срещам служебно.... Интересно е да се види как отделните групи хора разсъждават на база личния си опит и мечти по темите за Кариерата и Семейството. Двете понятия в никакъв случай не са взаимно изключващи се, но в същото време са доста трудно съвместими, особено ако човек не е преценил правилно преоритетите си в онова подходящо време – 20-25-та година. Да, оказва се, че точно това е възрастта в която човек подхранен от инерцията на образованието си и желанието за развитие или обладан от изгарящи собственически чувства към любимия човек прави избори, които оказват влияние на целият му бъдещ живот, а и не само неговия, а още на поне 19 човека (числото не е случайно). Особено съдбоносни са тези решения за жените, но както показват изследванията, силата им е не много по-малка и при мъжете.
Съществуват основно 2 възрастови групи, в които жените най-често сключват първия си брак – 19-24години и 30-35години
В първата група спадат всички онези жени, заложили на ранния брак, семейство и деца оставяйки кариерата за един по-късен етап. Избирайки да бъдат майки и да си останат в къщи докато „децата отраснат”, което често продължава 5-6 години, те очакват да бъдат оценени от съпрузите си и обществото по този критерии...Което за съжаление не винаги става. Така навлизайки в 30-те, тези жени вече са позагубили самоуважението си и се чувстват изостанали от връсничките си, изморени и отегчени. Не случайно съществува категорията „30+ годишни отегчени домакини”, която е лесна плячка за съвременните Дон Жуановци и много често точно тази категория се въвлича в поредица от извънбрачни връзки с неясен край, търсейки своята идентичност, ръсейки необходимия им адреналин и не на последно място очаквайки оценка и признание. Започвайки работната си кариера на тази възраст те неизбежно се сблъскват с по-млади и по-напористи жени от втората група, което допълнително засилва кризата на 30-те при тях. Точно тук е слабият момент в развитието на семейството. Много често липсва подкрепа и разбиране от близките и околните, усеща се умаловажаване на идеята за късна кариера на жената, нежелание да се разваля статуквото, подценяване на нуждите и желанията им. И те започват да си задават въпросите – това ли е животът, какво стана, коя съм аз, кога ще се докажа и ще бъда оценена, това ли е мъжът, който исках, да ме подкрепя и поддържа, децата ли са всичко...и в крайна сметка срив в брака. Статистиката у нас показва, че над 80% от разводите в днешно време са инициирани от жени между 30 и 35 години с бракове между 7 и 11 години, попаднали в капана на себеосъзнаването, Дон Жуановците и несбъднатите мечти. Продължаването или започването от начало след това не е лесно. Много често след известен период на интензивно и емоционално кариерно и социално развитие, надделява навикът и нуждата от сигурност и мъжка подкрепа и те се обвързват отново, връщайки се в положението – домакиня, нови деца...Както се казва – вторият път е като първия, само дето е по-късно и след това няма време за нищо.
Ако обаче в точният момент получат необходимата подкрепа от съпруг, близки и приятели, тези вече бивши домакини заредени с желанието и необходимостта да се докажат, а и освободени от бремето на „създаване на семейство и продължение на рода” имат шанса да развият доста бурна кариера. Самоувереността при жените нараства, усещането, че вече са пълноценни и полезни, не само за децата си, дава нов поглед върху смисъла на живота им. Децата растат бързо, финансите на семейството се стабилизират, когато и двамата работят,наемат се бавачки, започва по-бурен социален живот. Мъжът вече е в 30-те, набрал е скорост по стълбичката на успеха, взимат се важни решения – прилагане на натрупания опит в собствен бизнес, смяна на компанията, партньорство, започва инвестиране в къща, отделяне на средства за по-добро образование на децата, чувството за пълноценност и сигурност и в двамата се затвърждава и неусетно животът влиза в друго по-стабилно русло...само за да стигне до кризата на 40-те при мъжа.
Втората група жени са тези, които са решили, че ще бъдат оценявани не като майки, а като професионалистки и ще търсят своята идентичност в професионалния и обществен живот. Тези жени отлагат брака и раждането на деца възможно най-дълго, точно за да избегнат капаните, в които попадат жените от първата група. След като завършат солидното си образование и започнат кариера, обаче, неимоверно се стига до момента – „кога”? Кога ще ми остане време да създам семейство, кога ще се раждат и отглеждат деца? Инстинктът при жените за продължаване на рода е доказано много по-силен отколкото при мъжете и в крайна сметка след 30-тата година започва да надделява. Точно когато кариерата е тръгнала нагоре, когато се очаква оценка на положените усилия, когато е натрупан достатъчно опит и се виждат вече плодовете на трудът й. Но вече няма на къде, няма за кога. Тук изборът кариера-семейство на практика не е „свободен”, а природен. Проблемите идват и от по-трудния избор на подходящ партньор и баща. Критериите са завишени, очакванията към рицаря на белия кон не са изчезнали, а в същото време „от долу” напира по-младото и по-напористо поколение. С наближаването на 35-тата година жените стават доста по-агресивни, приемат се компромиси, които преди само няколко години гръмко са били афиширани, че за нищо на света няма да се правят. Силните емоции отстъпват място на разумния избор и в крайна сметка семействата създадени в тази възраст са много по-стабилни от ранните бракове. Жената все още има време да стане майка и да продължи кариерата си. Много жени, избрали да раждат в тази възраст прекъсват професионалният си живот само за няколко месеца след раждането, след което отново с пълни сили се впускат в кариерни предизвикателства. Мъжете в тези бракове изпитват по-големи сътресения, защото промяната при тях не е подкрепена от толкова силния майчински инстинкт. Те трябва да се разделят със свободните си навици, да се научат да делят жизнено пространство с, макар и любимите си, хора, да поемат отговорността и ангажимента към семейството, което често става за сметка на професионалния живот. Наближава и кризата на 40-те в която самоосъзнаването е болезнено.
След 40-тата си година мъжът вече усеща, че животът не е безкраен, че има много неща, които е искал да свърши, да преживее, но не е успял. Това е възръстта на списъците „Какво искам да направя до края на живота си”. Мъжете с ранни бракове залитат в посока на млади любовници, доказвайки на себе си, че „все още стават”, тези избрали късния брак се чустват изморени и обезверени. Въпросите са много, отговорите малко... Това е втората по сила криза (след тази на жените в 30-те), която е причина за разваляне на бракове. След нея трудно се започва от начало, а дори да стане, вероятността за успех не е голяма. Преодоляването на кризата за разлика от по-ранната при жените обаче е в ръцете на самият мъж. Той трябва да намери сам за себе си смисъла, промяната или новите цели, които да му позволят да продължи напред. Колкото и да не ми се иска да го кажа, ролята на съпругата и близките тук е сведена основно до търпение и разбиране. Добрата новина е, че тази криза не продължава дълго и за тези, които са успяли да я преодолеят предстоят много добри години и в емоционален и професионален план, които спокойно да ги доведат до т.нар. трета възраст.
Въпреки, че официалното наименование „Криза на средната възраст” се отнася и при двата пола за възраст 45+ и се свързва с настъпването на физиологични изменения в организма (менопаузата при жените, например), кризите в социалния и семеен живот при мъжете и жените се различават и са на отстояние от около 10 години.
Това са кризите на депресиите, на самообвиненията, на обвиненията, на шопинг терапиите, на скъпите безмислени покупки и хазарта, на злоупотребата с алкохол (най-голям е процентът на алкохолно зависими жени на възраст около 35 години и мъже след 45), на провалените бракове, на изгубените мечти, на търсенето на смисъла, на целта... Преодоляването на тези кризи е пряко свързано с откриването на нашата собствена идентичност при преходните моменти в животът ни. Факт е, че най-съдбоносните решения вече сме взели в крехката 20-25 годишна възраст, но при всяка криза или преход имаме възможност да коригираме пътя си. Стига да намерим необходимите сили и подкрепа.
Важното е да не забравяме, че никой не може да се върне назад и да започне отначало, но всеки може да започне от сега и да постигне това, за което е мечтал.
I'm gonna clear out my head
I'm gonna get myself straight
I know it's never too late
To make a brand new start
I'm gonna kick down the door
I'm gonna get myself in
I'm gonna fix up the yard
And not fall back again
I'm gonna clear up my earth
And build a heaven off the ground
Not something distant on a cloud
But something real to me
But something real to me
All that I can I can be
All that I am I can't see
All that is mine is in my hands
So to myself I call
There's somewhere else I should be
There's someone else I can't see
There's something more I can find
There's only love to me
I'm gonna clean up my earth
And build a heaven off the ground
Not something dsitant on a cloud
But something real to me
But something real to me
I'm gonna clean up my head
I'm gonna get myself straight
I feel it's never too late
To make a brand new start
To make a brand new start
To make a brand new start
Няма коментари:
Публикуване на коментар