Понеже по стечение на обстоятелствата от години съм близко до конете и дъщеря ми вече 4 години усилено язди, неизбежно си зададох въпроса: Кое при конете е това, което оправдава неизбежно високата цена от към време и пари за да сме близко до тях? Повечето отговори на този въпрос са валидни и за възрастните, а не само за децата ни.
Конете ни учат да бъдем търпеливи. Ще се изненадате как дори и най-буйните деца се променят след като прекарат известно време между конете. Разбира се говорим за деца над 6-7 години, когато вече осъзнават последствията от своите действия. Конете са спокойни животни, които обаче искат да им се осигури спокойствие. Не търпят резки движения, силни шумове, забързаност и изнервена обстановка. Това е първото което научава едно дете в конюшната. Да се движи бавно, спокойно, да не вдига шум и да внимава. И го научават не само заради инструкторите, а и по реакциите на конете около тях. Инстинктивното желание у децата да спечелят това огромно дбродушно животно за приятел ги учи на търпение. На часове внимателен подход и спечелване на доверието на коня. И, о, изненада, децата нямат нищо против да отделят ужасно много време за тази цел. Защото удоволствието от това един кон да ти се довери напълно е несравнимо с нищо друго.
Любовта към животните. Да, децата се влюбват в конете и това е факт. Влюбват се и нито миризмата или мърсотията могат да ги отделят от тях, особено след като са спечелили взаимно доверие и страхът е изчезнал и у двете страни. В една стара мъдрост се казва, че който не обича животните, не обича и хората. Е, аз мисля, че е добре да насърчаваме тази любов у децата.
Язденето е много физически интензивен спорт. Казват, че няма мускул по тялото на ездача, който да не се натоварва. И е така. В същото време е ужасно забавно. А и се случва сред природата, на чист въздух. Язденете подобрява баланса и координацията на детето, а при напредване дава увереност и усещане за свобода. От друга страна това е и много социален спорт. На конните бази се събират деца, които иначе не биха могли да се срещнат. И ги събира една обща страст - любовта към конете.Забавно и интересно. Няма две еднакви тренировки с конете. Те също като нас са живи същества и имат своите емоции и настроения. Понякога е лесно, понякога е трудно, но винаги е нещо ново. В същото време усещането, че детето и конят все повече и повече се разбират, че стават едно цяло и синхронът не е само физически, е неверотно.
Конете ни учат за нас самите. Те усещат това, което е вътре в нас. Не ги интересува нито външния ни вид, нито дали сме президенти на фирми или чистачи. Дали детето е добър ученик или не. Те виждат хората от вътре, такива каквито сме. В този контакт няма място за егоизъм, глезеност и надуване. Децата трябва да спечелят тяхното доверие и уважение. Научават се да бъдат честни и с тях и със самите себе си.
Близо до природата. Въпреки, че в България все още има конни бази вътре в градовете, конете са животни, които са част от дивата природа. Язденето на полето или в планината е много добър начин да се върнем близо до природата. Да прекарваме повече време навън, далече от мръсния въздух, колите, компютрите и телевизора.
И последно, макар че има още стотици причини да се насърчава този спорт, ще се цитирам сам себе си, когато един приятел ми каза - "Прекалено много пари и време ти струва този спорт за дъщеря ти.". Аз му отговорих малко троснато - Ако тряба да избирам дали да ги давам тези пари сега за конете и да държа детето заето с истинска любов и далече от неприятностите или след години за да я търся посред нощите и да се притеснявам къде се размотава, а и не дай си Боже, за разни програми за отказване на наркотици, аз избирам конете!
