четвъртък, 25 март 2010 г.

Бизнес с човешко лице

Спомням си първия селс тренинг, на който присъствах, преди много години. Средата на 90-те на миналия век. Бяхме група от 6-7 европейски държави. Тогава лекторът, германец, питаше всеки един участник какво очаква да научи от този тренинг. Когато стигна до мен, аз отговорих: "Искам да се науча как да продавам в беден и труден пазар". Визирах България към онзи момент. Той се усмихна и каза - никой от вас не продава на беден и труден пазар в момента. Не му повярвах, даже си помислих, че той и идея си няма от България...

Скоро попаднах на една статистика за истински бедните страни от т.нар. трети свят (това вече не е актуално като понятие, май). Става въпрос за страни от Централна и Южна Африка, Азия и Южна Америка. Според последните проучвания в тези региони приблизително:

 - 1,5 милиарда души нямат достъп до електричество
 - 3 милиарда души са зависими от твърдите горива за отопление и готвене
 - 1,2 милиарда души нямат достъп до чиста питейна вода
 - 1,4 милиарда души живеят с около 1 ЕВРО на ден

И ние си мислим, че работим на беден и труден пазар...

Оказва се, обаче, че липсата на електричество и вода създават възможност за пласиране на продукти, които иначе в технологичния свят в който живеем не бихме и погледнали. Просто трябва да помислим креативно и да вникнем в нуждите на тези хора. Ето няколко примера:

Крачна помпа за вода
С изключително опростена конструкция, тази помпа задвижвана от човешка сила се използва за помпене на вода от кладенци. Това освобождава зависимостта на фермерите от капризите на времето и спомага за редовното поливане на посевите. С редовно поливане, фермерите успяват да извадят по две реколти на сезон и значително увеличават приходите си от малките парчета земя, които обработват. Цената на помпата включително инсталацията варира между 20 и 50 $ в зависимост от държавата. Помпите се произвеждат основно от месни производители. За 20 години в страните от Южна Азия и Африка са продадени над 1,4 милиона такива помпи. Първата продажба е в Бангладеш, а маркетинг моделът е посредством презентации в селските райони. В някои по-бедни на вода райони фермерите са повишили приходите от реколтите си до 10 пъти.

Цилиндрична туба или Q-DRUM
Милиони хора, специално в Африка,  живеят на километри от надежни източници на вода. Докарването на адекватно количество вода за нормални хигиенни нужди е тежка работа, вършена основно от деца и жени. Тази цилиндрична туба е елегантно решение на проблема. Прост дизайн, произведена от здрав полиетилен, с вместимост около 50 литра, тя е много лесно използваема. Идеята е проста - дърпа се с въже и се търкаля по земята. Същата туба може да се използва и за пренос на насипни храни. Цената й е около $50, но е практически вечна.

Глинен хладилник
При липсата на електричесво и големите горещини е много трудно храната, специално плодовете и зеленчуците да се запазят свежи дори и за един ден. Този глинен хладилник (по-скоро е охладител) се състои от две глинени гърнета, сложени едно в друго с междина между тях пълна с пръст или пясък. Продуктите се слагат в малкото гърне, а междината се залива с вода. При изпаряването на водата се поглъща енергия и вътрешното гърне се охлажда. Така плодовете и зеленчуците се запазват свежи няколко дни. Доматите например издържат повече от 20 дни. Така фермерите и търговците могат да предлагат по-дълго време свежи плодове и зеленчуци. Единственото, което  трябва да се прави е да се държи пясъкът влажен постоянно.

Тези и много други подобни, необичайни за нашия технологичен, век продукти можете да намерите на сайтовете на IDE,  D-LABDeisgn for the other 90%Rolex Awards.

Интересното е, че този пазар от няколко милиарда души реално може да донесе добри печалби за добре ориентирания към страданието и нуждите на тези хора бизнес.
Само за пример IDE -International Development Enterprises е благотворителна организация с нестопанска цел с офиси на всички континенти и занимаваща се с откриването на технологии, основно свързани с напояването и питейната вода, приложими в тези райони, организиране на производство, износ, внос и осигуряване на финансиране за тези продукти. Като благотворителна организация, компанията не реализира печалби, но официалната годишна заплата на изпълнителната й директорка е около $170 000, а средната годишна заплата на работещите в организацията е $75 000.

Кой каза, че на бедните пазари не могат да се печелят прилични пари? А и удоволствието от промяната и подобряването на живота на тези хора не е за пренебрегване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар